Ничий подарък
"И накрая най-свидното -
подарявам ти себе си!"
Благодаря на Румяна Пелова (rumpel )
Не, не искам да съм ничий подарък.
Едва ли някой ме е заслужил...
Раздаваме се всеотдайно - без остатък.
Късно разбираме... не било нужно.
Някак отвътре все ме тресе
самоуважение егоистично.
Доста горчилки съм натрупала. Все
в очакване на любов романтична.
Нали знаете как е с мечтите?
Аз нищо ново няма да ви кажа.
Чакаме... после тъпчем парченца разбити
сърца и илюзии по паважа.
Не, не мога да вляза в кутия,
нито с панделка да я превържа.
Пъстроцветната подаръчна хартия
някак кухо нервите ми стърже.
Може да звучи егоцентрично...
И така да е! От днес нататък
с чувство ново, малко нарцистично,
няма да се подарявам без остатък.
Даже ми се иска, ако може,
някой ден, като комета ярък,
да напусна старата си кожа
и сама на себе си да съм подарък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
