Ничия

Не умея да съм нечия. 

Трудно покоряват се стръмни планини. 
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи. 

Отдавна се превърнах в ничия. 
Точно, откакто ти се появи. 
Имам щастието да съм обичана, 
но и присъдата, вечно да боли. 

На себе си принадлежа,
раздала светлина на всеки. 
Само в едното ъгълче на моята душа, 
си застанал ти, за да ми светиш.