Ничия
Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия.
Точно, откакто ти се появи.
Имам щастието да съм обичана,
но и присъдата, вечно да боли.
На себе си принадлежа,
раздала светлина на всеки.
Само в едното ъгълче на моята душа,
си застанал ти, за да ми светиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
