Ничия

3.06.2021 г., 21:31 ч.

Поезия

251 0 0

Не умея да съм нечия.

Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.

Отдавна се превърнах в ничия.
Точно, откакто ти се появи.
Имам щастието да съм обичана,
но и присъдата, вечно да боли.

На себе си принадлежа,
раздала светлина на всеки.
Само в едното ъгълче на моята душа,
си застанал ти, за да ми светиш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.