31 dic 2010, 2:26

Ничия земя

  Poesía
765 0 0

Кой изгрев посрещаме?

Кои сме ние - точки в хоризонта?

Перото пресъхна...

Никой от нас не е съдник.

 

 Пресъхна животът...

А не оставихме нищо!

Дали не бяхме сред убийците?!

Нали вярвахме?!

Нали помагахме?!

Нали обичахме?!

 

Червено утро!

Никой не помни нашите мисли!

 Не помнят нас!

Но нима се чудим?

Превзет вопъл!

Накрая - само гротеска!

Това сме...

 

Какво оставихме?

Или просто ще ни пропусне историята?

Като голямо черно петно...

Но и кой ли бе нашият извор?!

 

Жега...

Мраз...

Има ли още разказвачи?

Екстремно време!

Има ли, има ли  някой?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...