31 дек. 2010 г., 02:26

Ничия земя

766 0 0

Кой изгрев посрещаме?

Кои сме ние - точки в хоризонта?

Перото пресъхна...

Никой от нас не е съдник.

 

 Пресъхна животът...

А не оставихме нищо!

Дали не бяхме сред убийците?!

Нали вярвахме?!

Нали помагахме?!

Нали обичахме?!

 

Червено утро!

Никой не помни нашите мисли!

 Не помнят нас!

Но нима се чудим?

Превзет вопъл!

Накрая - само гротеска!

Това сме...

 

Какво оставихме?

Или просто ще ни пропусне историята?

Като голямо черно петно...

Но и кой ли бе нашият извор?!

 

Жега...

Мраз...

Има ли още разказвачи?

Екстремно време!

Има ли, има ли  някой?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...