Ничия земя

Кой изгрев посрещаме?

Кои сме ние - точки в хоризонта?

Перото пресъхна...

Никой от нас не е съдник.

 Пресъхна животът...

А не оставихме нищо!

Дали не бяхме сред убийците?!

Нали вярвахме?!

Нали помагахме?!

Нали обичахме?!

Червено утро!

Никой не помни нашите мисли!

 Не помнят нас!

Но нима се чудим?

Превзет вопъл!

Накрая - само гротеска!

Това сме...

Какво оставихме?

Или просто ще ни пропусне историята?

Като голямо черно петно...

Но и кой ли бе нашият извор?!

Жега...

Мраз...

Има ли още разказвачи?

Екстремно време!

Има ли, има ли  някой?!