31.12.2010 г., 2:26

Ничия земя

757 0 0

Кой изгрев посрещаме?

Кои сме ние - точки в хоризонта?

Перото пресъхна...

Никой от нас не е съдник.

 

 Пресъхна животът...

А не оставихме нищо!

Дали не бяхме сред убийците?!

Нали вярвахме?!

Нали помагахме?!

Нали обичахме?!

 

Червено утро!

Никой не помни нашите мисли!

 Не помнят нас!

Но нима се чудим?

Превзет вопъл!

Накрая - само гротеска!

Това сме...

 

Какво оставихме?

Или просто ще ни пропусне историята?

Като голямо черно петно...

Но и кой ли бе нашият извор?!

 

Жега...

Мраз...

Има ли още разказвачи?

Екстремно време!

Има ли, има ли  някой?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...