28 nov 2010, 17:19

Ницшеанско

  Poesía
710 0 14

 

НИЦШЕАНСКО

 

 

 

Аз,

който насила умирам

е защото обичам живота

повече от вас!

И по-силно!

Даже от Христос

към Голгота!

Всеки миг

ми е скъп,

всяка песен и тъжба.

Аз нямам време

за вечност и скръб.

Пък вие

живейте във жалки победи

и измислени райове,

ала знайте –

аз

съм Човекът.

Без мене – е краят ви.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сложно да се определи доколко Христос е "обичал" живота. Иначе текстът е интересен.
  • Стойностна Творба, много интересна, замисляща - за истинските ценности, за стремежите, за живеенето и живуркането, за смисъла. Уж - Ницшеанско, а защо ли, мислейки, достигнах и до Толстоизма?
    Поздравления за силната Творба!
  • силно, много силно и истинско!
  • Кипиш от емоции!
    Поздравления
  • Замисълът, посланието, пък и теста за самите четящи са чудесно подбрани.
    Браво! Дано се разбере правилно, най-вече от тези, за които е предназначено.
    Що се отнася до самото стихотворение, то трябва да се поизглади "технически"

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...