28.11.2010 г., 17:19

Ницшеанско

708 0 14

 

НИЦШЕАНСКО

 

 

 

Аз,

който насила умирам

е защото обичам живота

повече от вас!

И по-силно!

Даже от Христос

към Голгота!

Всеки миг

ми е скъп,

всяка песен и тъжба.

Аз нямам време

за вечност и скръб.

Пък вие

живейте във жалки победи

и измислени райове,

ала знайте –

аз

съм Човекът.

Без мене – е краят ви.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сложно да се определи доколко Христос е "обичал" живота. Иначе текстът е интересен.
  • Стойностна Творба, много интересна, замисляща - за истинските ценности, за стремежите, за живеенето и живуркането, за смисъла. Уж - Ницшеанско, а защо ли, мислейки, достигнах и до Толстоизма?
    Поздравления за силната Творба!
  • силно, много силно и истинско!
  • Кипиш от емоции!
    Поздравления
  • Замисълът, посланието, пък и теста за самите четящи са чудесно подбрани.
    Браво! Дано се разбере правилно, най-вече от тези, за които е предназначено.
    Що се отнася до самото стихотворение, то трябва да се поизглади "технически"

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...