28 нояб. 2010 г., 17:19

Ницшеанско

713 0 14

 

НИЦШЕАНСКО

 

 

 

Аз,

който насила умирам

е защото обичам живота

повече от вас!

И по-силно!

Даже от Христос

към Голгота!

Всеки миг

ми е скъп,

всяка песен и тъжба.

Аз нямам време

за вечност и скръб.

Пък вие

живейте във жалки победи

и измислени райове,

ала знайте –

аз

съм Човекът.

Без мене – е краят ви.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сложно да се определи доколко Христос е "обичал" живота. Иначе текстът е интересен.
  • Стойностна Творба, много интересна, замисляща - за истинските ценности, за стремежите, за живеенето и живуркането, за смисъла. Уж - Ницшеанско, а защо ли, мислейки, достигнах и до Толстоизма?
    Поздравления за силната Творба!
  • силно, много силно и истинско!
  • Кипиш от емоции!
    Поздравления
  • Замисълът, посланието, пък и теста за самите четящи са чудесно подбрани.
    Браво! Дано се разбере правилно, най-вече от тези, за които е предназначено.
    Що се отнася до самото стихотворение, то трябва да се поизглади "технически"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...