Nov 28, 2010, 5:19 PM

Ницшеанско

  Poetry
709 0 14

 

НИЦШЕАНСКО

 

 

 

Аз,

който насила умирам

е защото обичам живота

повече от вас!

И по-силно!

Даже от Христос

към Голгота!

Всеки миг

ми е скъп,

всяка песен и тъжба.

Аз нямам време

за вечност и скръб.

Пък вие

живейте във жалки победи

и измислени райове,

ала знайте –

аз

съм Човекът.

Без мене – е краят ви.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сложно да се определи доколко Христос е "обичал" живота. Иначе текстът е интересен.
  • Стойностна Творба, много интересна, замисляща - за истинските ценности, за стремежите, за живеенето и живуркането, за смисъла. Уж - Ницшеанско, а защо ли, мислейки, достигнах и до Толстоизма?
    Поздравления за силната Творба!
  • силно, много силно и истинско!
  • Кипиш от емоции!
    Поздравления
  • Замисълът, посланието, пък и теста за самите четящи са чудесно подбрани.
    Браво! Дано се разбере правилно, най-вече от тези, за които е предназначено.
    Що се отнася до самото стихотворение, то трябва да се поизглади "технически"

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...