18 sept 2019, 1:22

Ние 

  Poesía
542 1 2

Навътре в тихата гора,

осеяна със мъртви пеперуди,

пълзят отнетите слова.

Пълзим, във себе си изгубени.

 

Отвъд, по бързата река,

отплават спомени, със сал от клони.

Отлитат мислите ни...Като в сън

летим, от себе си отронени.

 

Сълзи се стичат във дъжда

и се превръщат в кални локви.

Мълчат нечутите слова.

Мълчим, във себе си самотни.

 

 

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??