Ние
Навътре в тихата гора,
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река,
отплават спомени, със сал от клони.
Отлитат мислите ни...Като в сън
летим, от себе си отронени.
Сълзи се стичат във дъжда
и се превръщат в кални локви.
Мълчат нечутите слова.
Мълчим, във себе си самотни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
