Ненужна е мръсната кал
на лъжливата пошла утопия,
че родът ни, е гладен чакал –
случайно проникнал в Европа…
Че тюрки сме по език –
татаро-монголски езичници,
чергари със съмнителен бит,
грабители –
с маниери на битници…
Случайни ли гости сме тук?
Наистина ли сме орда,
която с меч и лобут,
опосква ромейската „торта”?
Или сме този народ,
загадъчен, но автохтонен –
дал в своя епичен живот,
на склавите, дух непреклонен,
на изтока – звучен санскрит,
на готите – знаци и руни,
на византийците – династичен елит
на русите – писменост , думи?
Ненужна е мръсната кал
на политическата лаборатория…
Народът ни всичкo е дал,
от употребената ни история!
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados