21 mar 2008, 10:31

Ние, другите - лудите

2.6K 1 32

                                                                        ... посвещавам на всички поети-откровенци

 

Ние, другите - лудите, често сме странни...

За нормалните, черни овци сме във стадото...

И напук на света, сякаш рози сме ранни,

разцъфтели в снега от копнежи по лятото...

 

С пръст ни сочат различните и ни се чудят

как по детски мечтаем и в приказки вярваме...

Тук-таме съжаляват ни, повече хулят -

вечно с вятърни мелници, че се сражаваме...

 

Все вълнуват ни разни чудати въпроси:

"Спи ли Вятърът? Кой пали нощем звездиците?"...

Трън сме в чужди очи със души-албиноси,

но за топли сърца чудеса сме... по жиците...

 

Ние, другите - лудите, в полет сме живи...

По небето с крилете си обич рисуваме...

Правим цветен света с наш`те рожби от рими

и след края, в следи от слова съществуваме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко си права!Светът се крепи на такива като нас-другите,лудите
  • Наистина сме от лудите, но от нези симпатичните , без които земята би била най-скучното място!
    Невероятна си!!!
  • Поздравления Гери, толкова добре описано.
    Какво да кажа, безмълвна ме остави, да...
    На който каквото там горе му е орисано,
    да луди, ала летят душите ни на свобода.

    Поздрав, усмивка и прегръдка.
  • Поздрави от една лудичка!
    / дано скоро някой да ми дойде на свиждане/
    Прегръщам те за този стих!
  • Прекрасен стих!!! И много важно за "лудите"! Нека да е като при Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!" Поздравления и аплодисменти, Рия!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...