... посвещавам на всички поети-откровенци
Ние, другите - лудите, често сме странни...
За нормалните, черни овци сме във стадото...
И напук на света, сякаш рози сме ранни,
разцъфтели в снега от копнежи по лятото...
С пръст ни сочат различните и ни се чудят
как по детски мечтаем и в приказки вярваме...
Тук-таме съжаляват ни, повече хулят -
вечно с вятърни мелници, че се сражаваме...
Все вълнуват ни разни чудати въпроси:
"Спи ли Вятърът? Кой пали нощем звездиците?"...
Трън сме в чужди очи със души-албиноси,
но за топли сърца чудеса сме... по жиците...
Ние, другите - лудите, в полет сме живи...
По небето с крилете си обич рисуваме...
Правим цветен света с наш`те рожби от рими
и след края, в следи от слова съществуваме...
© Гергана Иванова All rights reserved.