8 abr 2020, 11:17

Ние градските хора

  Poesía » Otra
694 2 9

Ние, градските хора, сме класа,

хляб замесен от друго тесто.

Откъде ли привзели сме кваса,

кой хамбар е държал туй брашно?

 

Ние, градските хора, сме каста,

най - отбрана и най - надарена.

Висше племе, което да властва

над селяшката плебс примирена.

 

Ние, градските хора, сме напаст,

скакалци долетели от юг.

Позабравили селския лапад

се венчаем:"Сега аз съм друг!".

 

Ние, градските хора, сме хáли,

ненаситни на кръв и месо.

Еднооки грабливи чакали

изтъкани от злобно влакно.

 

Ние, градските хора, сме болни

от нелеп циферблатен синдром.

Все свирепи и все недоволни

от живота, семейство и дом.

 

А на село къщята ни пусти

са обрасли с тръни бодливи.

Там дедите ни тихо на пръсти

търсят своите внуци щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...