Apr 8, 2020, 11:17 AM

Ние градските хора 

  Poetry » Other
489 2 9

Ние, градските хора, сме класа,

хляб замесен от друго тесто.

Откъде ли привзели сме кваса,

кой хамбар е държал туй брашно?

 

Ние, градските хора, сме каста,

най - отбрана и най - надарена.

Висше племе, което да властва

над селяшката плебс примирена.

 

Ние, градските хора, сме напаст,

скакалци долетели от юг.

Позабравили селския лапад

се венчаем:"Сега аз съм друг!".

 

Ние, градските хора, сме хáли,

ненаситни на кръв и месо.

Еднооки грабливи чакали

изтъкани от злобно влакно.

 

Ние, градските хора, сме болни

от нелеп циферблатен синдром.

Все свирепи и все недоволни

от живота, семейство и дом.

 

А на село къщята ни пусти

са обрасли с тръни бодливи.

Там дедите ни тихо на пръсти

търсят своите внуци щастливи.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??