Ние градските хора
Ние, градските хора, сме класа,
хляб замесен от друго тесто.
Откъде ли привзели сме кваса,
кой хамбар е държал туй брашно?
Ние, градските хора, сме каста,
най - отбрана и най - надарена.
Висше племе, което да властва
над селяшката плебс примирена.
Ние, градските хора, сме напаст,
скакалци долетели от юг.
Позабравили селския лапад
се венчаем:"Сега аз съм друг!".
Ние, градските хора, сме хáли,
ненаситни на кръв и месо.
Еднооки грабливи чакали
изтъкани от злобно влакно.
Ние, градските хора, сме болни
от нелеп циферблатен синдром.
Все свирепи и все недоволни
от живота, семейство и дом.
А на село къщята ни пусти
са обрасли с тръни бодливи.
Там дедите ни тихо на пръсти
търсят своите внуци щастливи.
© Хари Спасов All rights reserved.
