28 sept 2012, 14:03

Ние, Хората

  Poesía » Otra
703 0 1

А колко мразя ден и нощ да се редуват

и всички хора, които волно им робуват!

Искат като тях да са - ту лоши, ту добри,

и винаги остават си сами...

 

И как преструват се, че са унили,

а всъщност за богатство биха и убили

и то за не какво да е, а материал,

спомагащ да натрупат още капитал...

 

Щастието е вече цел забравена,

любовта остава изоставена.

И денят вечно ще е наш приятел верен,

а нощта - врагът ни черен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...