Ние, Хората
701
0
1
А колко мразя ден и нощ да се редуват
и всички хора, които волно им робуват!
Искат като тях да са - ту лоши, ту добри,
и винаги остават си сами...
И как преструват се, че са унили,
а всъщност за богатство биха и убили
и то за не какво да е, а материал,
спомагащ да натрупат още капитал...
Щастието е вече цел забравена,
любовта остава изоставена.
И денят вечно ще е наш приятел верен,
а нощта - врагът ни черен!
© Виктория Василева All rights reserved.
