Ние, Хората
702
0
1
А колко мразя ден и нощ да се редуват
и всички хора, които волно им робуват!
Искат като тях да са - ту лоши, ту добри,
и винаги остават си сами...
И как преструват се, че са унили,
а всъщност за богатство биха и убили
и то за не какво да е, а материал,
спомагащ да натрупат още капитал...
Щастието е вече цел забравена,
любовта остава изоставена.
И денят вечно ще е наш приятел верен,
а нощта - врагът ни черен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Василева Всички права запазени
