9 feb 2021, 10:46

Ние като спомен

  Poesía
1.8K 6 5

И днес е ден мъглив

досущ като видение!

И казват от Сахара

прах като дъжд ще ни вали

ще ни затрупа в невидение!

     Не ща Сахара, 

     искам от Намиб

от онзи бряг със скелети на кораби

от хиляди корабокрушения.

Навяват те на нашия живот!

Пътували сме с надежда

по морските води - живот, 

ту в тихи безветренни води,

ту в бурни десет метрови вълни.

Видели сме какво ли не

ръцете ни удържали са

колелото на живота

и най подир запратени

в миража на бряг един

намираме спокойствие,

а той с усмивка лека

ни прикотка

превръщайки ни в спомен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...