9.02.2021 г., 10:46

Ние като спомен

1.8K 6 5

И днес е ден мъглив

досущ като видение!

И казват от Сахара

прах като дъжд ще ни вали

ще ни затрупа в невидение!

     Не ща Сахара, 

     искам от Намиб

от онзи бряг със скелети на кораби

от хиляди корабокрушения.

Навяват те на нашия живот!

Пътували сме с надежда

по морските води - живот, 

ту в тихи безветренни води,

ту в бурни десет метрови вълни.

Видели сме какво ли не

ръцете ни удържали са

колелото на живота

и най подир запратени

в миража на бряг един

намираме спокойствие,

а той с усмивка лека

ни прикотка

превръщайки ни в спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...