9.02.2021 г., 10:46

Ние като спомен

1.8K 6 5

И днес е ден мъглив

досущ като видение!

И казват от Сахара

прах като дъжд ще ни вали

ще ни затрупа в невидение!

     Не ща Сахара, 

     искам от Намиб

от онзи бряг със скелети на кораби

от хиляди корабокрушения.

Навяват те на нашия живот!

Пътували сме с надежда

по морските води - живот, 

ту в тихи безветренни води,

ту в бурни десет метрови вълни.

Видели сме какво ли не

ръцете ни удържали са

колелото на живота

и най подир запратени

в миража на бряг един

намираме спокойствие,

а той с усмивка лека

ни прикотка

превръщайки ни в спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...