Feb 9, 2021, 10:46 AM

Ние като спомен

  Poetry
1.8K 6 5

И днес е ден мъглив

досущ като видение!

И казват от Сахара

прах като дъжд ще ни вали

ще ни затрупа в невидение!

     Не ща Сахара, 

     искам от Намиб

от онзи бряг със скелети на кораби

от хиляди корабокрушения.

Навяват те на нашия живот!

Пътували сме с надежда

по морските води - живот, 

ту в тихи безветренни води,

ту в бурни десет метрови вълни.

Видели сме какво ли не

ръцете ни удържали са

колелото на живота

и най подир запратени

в миража на бряг един

намираме спокойствие,

а той с усмивка лека

ни прикотка

превръщайки ни в спомен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...