НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб.
Бе пустинята дълга, безкрайна и черна,
със напукана гръд от засъхнала кръв;
и кънтяха застинали вопли, безмерно,
на изтръгнати рожби от пъпната връв.
Бяха станали жертва милиони невинни
безпричинно прокудени вън от дома.
Бяха голи и гладни, под номер, без име, ...