Ние помним...
НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб.
Бе пустинята дълга, безкрайна и черна,
със напукана гръд от засъхнала кръв;
и кънтяха застинали вопли, безмерно,
на изтръгнати рожби от пъпната връв.
Бяха станали жертва милиони невинни
безпричинно прокудени вън от дома.
Бяха голи и гладни, под номер, без име,
бяха клани, съсичани в свят прокълнат.
Бяха много... Малцина от тях оцеляха
и запазиха спомена свят и за нас.
Със кръвта на избитите рози засяха;
своя химн с реч арменска запяха на глас...
Пак е пролет и слънцето свети отгоре.
Ято жерави рее се в полет красив.
Поколения арменци сме днес в диаспора,
ала помним – предаваме огъня жив...
По случай 24 април – Ден на възпоминание на жертвите от Геноцида над арменския народ през 1915 г.
В памет на загиналите милион и половина арменци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
