13 dic 2016, 14:10

Ние сме...

  Poesía » Civil
765 3 7

Ние сме стенещи в огнен ад.
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна,
Белнейски
и Ники.
Убитите...
Ние сме болка,
и ужас,
и страх!
Не просто събитие!

Ние – ранена тъга,
изнурено безсилие.
Ние сме гладна софра.
Ние – черна идилия.

И не знам кой и как ще плати на сираците детството...
И на майки, бащи...

Още вярваме в "бедствия"...

Как заспиват, които продават съдбите ни?
Как се къпят в кръвта,
и в потта,
и в сълзите ни...?

Докога ще сме просто банкнота на някого в джоба?
Нечовеци повярвали,
че са по-силни от Бога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....