Ние сме...
Ние сме стенещи в огнен ад.
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна,
Белнейски
и Ники.
Убитите...
Ние сме болка,
и ужас,
и страх!
Не просто събитие!
Ние – ранена тъга,
изнурено безсилие.
Ние сме гладна софра.
Ние – черна идилия.
И не знам кой и как ще плати на сираците детството...
И на майки, бащи...
Още вярваме в "бедствия"...
Как заспиват, които продават съдбите ни?
Как се къпят в кръвта,
и в потта,
и в сълзите ни...?
Докога ще сме просто банкнота на някого в джоба?
Нечовеци повярвали,
че са по-силни от Бога...
© Деница Ангелова All rights reserved.
