Nihil lacrima citius arescit

21 ene 2015, 21:04 2015-01-22T18:36:26+02:00

Poesía

351 0 0

Nihil lacrima citius arescit

Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина.

Някъде там срещу площада
с ръкавици и шал
тя съзерцава безпощадния,
окъпан в светлина бал.

Вехнат вечерните струни...
В тихата нощ звезда
нейните сълзи ще целуне
и от тях не ще остане следа.

Твърде бързо умират сълзиците
по нейното младо лице;
разпалват се в нощта искриците
на едно без жал погубено сърце.

Всеки зов, всеки вик притихва в скръбта
на тая нощ, потънала в бледни мъгли,
и ефирните и сълзи погреба света
при първия блясък на слънчевите стрели.

Явор Бинев

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.