Nihil lacrima citius arescit
Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина.
Някъде там срещу площада
с ръкавици и шал
тя съзерцава безпощадния,
окъпан в светлина бал.
Вехнат вечерните струни...
В тихата нощ звезда
нейните сълзи ще целуне ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up