Nihil lacrima citius arescit

21.01.2015 г., 21:04 ч. 2015-01-22T18:36:26+02:00

Поезия

347 0 0

Nihil lacrima citius arescit

Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина.

Някъде там срещу площада
с ръкавици и шал
тя съзерцава безпощадния,
окъпан в светлина бал.

Вехнат вечерните струни...
В тихата нощ звезда
нейните сълзи ще целуне
и от тях не ще остане следа.

Твърде бързо умират сълзиците
по нейното младо лице;
разпалват се в нощта искриците
на едно без жал погубено сърце.

Всеки зов, всеки вик притихва в скръбта
на тая нощ, потънала в бледни мъгли,
и ефирните и сълзи погреба света
при първия блясък на слънчевите стрели.

Явор Бинев

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.