Nihil lacrima citius arescit
456
0
0
Nihil lacrima citius arescit
Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина.
Някъде там срещу площада
с ръкавици и шал
тя съзерцава безпощадния,
окъпан в светлина бал.
Вехнат вечерните струни...
В тихата нощ звезда
нейните сълзи ще целуне
и от тях не ще остане следа.
Твърде бързо умират сълзиците
по нейното младо лице;
разпалват се в нощта искриците
на едно без жал погубено сърце.
Всеки зов, всеки вик притихва в скръбта
на тая нощ, потънала в бледни мъгли,
и ефирните и сълзи погреба света
при първия блясък на слънчевите стрели.
Явор Бинев
Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина.
Някъде там срещу площада
с ръкавици и шал
тя съзерцава безпощадния,
окъпан в светлина бал.
Вехнат вечерните струни...
В тихата нощ звезда
нейните сълзи ще целуне
и от тях не ще остане следа.
Твърде бързо умират сълзиците
по нейното младо лице;
разпалват се в нощта искриците
на едно без жал погубено сърце.
Всеки зов, всеки вик притихва в скръбта
на тая нощ, потънала в бледни мъгли,
и ефирните и сълзи погреба света
при първия блясък на слънчевите стрели.
Явор Бинев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Бинев Всички права запазени
