1 nov 2012, 7:53

Ний бяхме бели роби

  Poesía » Civil
481 0 0

Завърнахме се днес от Емирата.
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!

Там бяхме да им правим кефа,
наеха ни за някой и друг лев...
И всички се подмазвахме на шефа
и търсехме в игрите си успех.

Обидите във мен станаха  рани.
Оплескана бе малкото ни чест!
Лъготеха ни черните хайвани,
трохи ни хвърляха, като на пес!

О, тука всяка граница се мина!
Търпяхме дребните им хитрини...
И нашето доверие се срина
и работата почна да вони!

Ядяхме се за нищо помежду си.
Прецаквахме се просто един друг,
и всеки от нас почна да се муси,
а работите тръгнаха напук!

Набъкани с балкански егоизъм,
в нас страдаше човешката душа!
От кожата си затова излизах,
не можех с нищо да се утеша!

С ботуши тъпчем вечно правилата...
Затуй я няма в нас сигурността!
И Злото ни се шири във душата!
Затуй сме "второ качество" в света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...