Ний бяхме бели роби

Завърнахме се днес от Емирата.
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!

Там бяхме да им правим кефа,
наеха ни за някой и друг лев...
И всички се подмазвахме на шефа
и търсехме в игрите си успех.

Обидите във мен станаха  рани.
Оплескана бе малкото ни чест!
Лъготеха ни черните хайвани,
трохи ни хвърляха, като на пес!

О, тука всяка граница се мина!
Търпяхме дребните им хитрини...
И нашето доверие се срина
и работата почна да вони!

Ядяхме се за нищо помежду си.
Прецаквахме се просто един друг,
и всеки от нас почна да се муси,
а работите тръгнаха напук!

Набъкани с балкански егоизъм,
в нас страдаше човешката душа!
От кожата си затова излизах,
не можех с нищо да се утеша!

С ботуши тъпчем вечно правилата...
Затуй я няма в нас сигурността!
И Злото ни се шири във душата!
Затуй сме "второ качество" в света...