Nov 1, 2012, 7:53 AM

Ний бяхме бели роби

  Poetry » Civic
482 0 0

Завърнахме се днес от Емирата.
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!

Там бяхме да им правим кефа,
наеха ни за някой и друг лев...
И всички се подмазвахме на шефа
и търсехме в игрите си успех.

Обидите във мен станаха  рани.
Оплескана бе малкото ни чест!
Лъготеха ни черните хайвани,
трохи ни хвърляха, като на пес!

О, тука всяка граница се мина!
Търпяхме дребните им хитрини...
И нашето доверие се срина
и работата почна да вони!

Ядяхме се за нищо помежду си.
Прецаквахме се просто един друг,
и всеки от нас почна да се муси,
а работите тръгнаха напук!

Набъкани с балкански егоизъм,
в нас страдаше човешката душа!
От кожата си затова излизах,
не можех с нищо да се утеша!

С ботуши тъпчем вечно правилата...
Затуй я няма в нас сигурността!
И Злото ни се шири във душата!
Затуй сме "второ качество" в света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...