18 nov 2020, 23:26

Ний спомняме

  Poesía » Civil
1.1K 0 0

Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
 
Имат в туй опит - нека не спорят -
хазната държавна фалираха трижди,
страната ни, милата, подарък да сторят,
на чужда империя, решаваха дважди.
 
Трябва да помним,страшните страници
от живота предишен и всички злини -
избити без съд творци и държавници,
и хиляди потрошени човешки съдби!
 
За тез ли "другари" - заклети безродници
живота си дадоха героите български -
Раковски и Левски, Стамболов, Каравелов,
Ботев със четата и вси опълченци?!
 
Ний спомняме раните люти и знойни
и битки сме водили до победен сигнал,
но нивга не били сме ние достойни,
войните да свършим с победен финал.
 
Затуй, по-добре е, със сила стопанска
да станем желана от всички страна.
Тогава врагът и на сън ще се стряска,
с богатства държавата как е бронирана.
 
Ще стане това, приятели, зная,
било е преди и отново ще бъде  така!
Но трябва, приятели, да помним до края -
да работим с мисъл за свойта страна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...