18.11.2020 г., 23:26

Ний спомняме

1.1K 0 0

Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
 
Имат в туй опит - нека не спорят -
хазната държавна фалираха трижди,
страната ни, милата, подарък да сторят,
на чужда империя, решаваха дважди.
 
Трябва да помним,страшните страници
от живота предишен и всички злини -
избити без съд творци и държавници,
и хиляди потрошени човешки съдби!
 
За тез ли "другари" - заклети безродници
живота си дадоха героите български -
Раковски и Левски, Стамболов, Каравелов,
Ботев със четата и вси опълченци?!
 
Ний спомняме раните люти и знойни
и битки сме водили до победен сигнал,
но нивга не били сме ние достойни,
войните да свършим с победен финал.
 
Затуй, по-добре е, със сила стопанска
да станем желана от всички страна.
Тогава врагът и на сън ще се стряска,
с богатства държавата как е бронирана.
 
Ще стане това, приятели, зная,
било е преди и отново ще бъде  така!
Но трябва, приятели, да помним до края -
да работим с мисъл за свойта страна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...