18 нояб. 2020 г., 23:26

Ний спомняме

1.1K 0 0

Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
 
Имат в туй опит - нека не спорят -
хазната държавна фалираха трижди,
страната ни, милата, подарък да сторят,
на чужда империя, решаваха дважди.
 
Трябва да помним,страшните страници
от живота предишен и всички злини -
избити без съд творци и държавници,
и хиляди потрошени човешки съдби!
 
За тез ли "другари" - заклети безродници
живота си дадоха героите български -
Раковски и Левски, Стамболов, Каравелов,
Ботев със четата и вси опълченци?!
 
Ний спомняме раните люти и знойни
и битки сме водили до победен сигнал,
но нивга не били сме ние достойни,
войните да свършим с победен финал.
 
Затуй, по-добре е, със сила стопанска
да станем желана от всички страна.
Тогава врагът и на сън ще се стряска,
с богатства държавата как е бронирана.
 
Ще стане това, приятели, зная,
било е преди и отново ще бъде  така!
Но трябва, приятели, да помним до края -
да работим с мисъл за свойта страна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Минко Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...