Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4875
23 jul 2014, 0:10

Никога 

  Poesía » De amor
607 0 3

 

 

 

Никога не ме попита как съм -
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.


Никога не ме погали нежно,
никога... а толкова копнях
в твоите ръце да спя блажено,
да не си отивам сутринта.


Никога не изкрещях "обичам",
любовта в сърцето си тая,
без теб изгуби блясъка си нежен
мойта пеперудена душа.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм... само ако знаеш колко е истина за мен това стихо...
    Разплака ме...

    ((((( )))))
  • Никога досега, но бъдещето предстои, може и да не е той,
    но някой непременно ще сбъдне красивите мечти, и истински
    щастлива ще си! Красиво елегично бисерче! Поздрави и от мен!
  • никога... затова пък останало завинаги в душата ти...
    и в стих..
Propuestas
: ??:??