Никога
Никога не ме попита как съм -
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.
Никога не ме погали нежно,
никога... а толкова копнях
в твоите ръце да спя блажено,
да не си отивам сутринта.
Никога не изкрещях "обичам",
любовта в сърцето си тая,
без теб изгуби блясъка си нежен
мойта пеперудена душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
