Jul 23, 2014, 12:10 AM

Никога

  Poetry » Love
973 0 3

 

 

 

Никога не ме попита как съм -
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.


Никога не ме погали нежно,
никога... а толкова копнях
в твоите ръце да спя блажено,
да не си отивам сутринта.


Никога не изкрещях "обичам",
любовта в сърцето си тая,
без теб изгуби блясъка си нежен
мойта пеперудена душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм... само ако знаеш колко е истина за мен това стихо...
    Разплака ме...

    ((((( )))))
  • Никога досега, но бъдещето предстои, може и да не е той,
    но някой непременно ще сбъдне красивите мечти, и истински
    щастлива ще си! Красиво елегично бисерче! Поздрави и от мен!
  • никога... затова пък останало завинаги в душата ти...
    и в стих..

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...