4 abr 2012, 12:19

Никога любов 

  Poesía » De amor
1058 0 12

Не чувам, не виждам

дъха и ръцете ти,

гласа и лицето ти,

бавните пръсти,

дланите,

раменете приведени,

тъмните зеници,

влажните ириси,

устни изсъхнали,

косата и шията.

 

Не помня ръста ти

и твоята сянка,

и слънцето в нея,

и капките сухи

от стария дъжд.

 

Не помня писмата ти,

нито пък моите -

кога ги написах,

дали ги прочетох

и как ги изгубих.

Изчезнаха.

 

Не зная къде си,

кога съм те срещнала,

дали ти видял си ме,

желал ли си някога

да влезеш във времето,

да тичаш, да бързаш,

да бъркаш и търсиш,

да искаш, да плашиш,

да литнеш нагоре,

да имаш мой спомен.

 

Дали съм забравила?

Защо не те помня?

Защо те усещам

несрещнат и минал...

 

И как да те срещна,

щом тебе те няма,

щом толкова късно е,

щом съм забравила.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив стих, красиви думи!
    Поздрав и усмивки!
  • Хиляди благодарности за коментарите! благодаря ви и за възможността да сме откровени заедно - за мен е чест да съм сред вас!
  • нелошо, някак симпатично
  • Добре дошла, Милена!
    Силен старт...
  • много приятно и фино! "капките сухи от стария дъжд" ми се вижда несполучливо /определения, предлог, метафора/

  • Харесвам тази стилистика и настроението ти.Успехи!!!Wali/Виолета
    Томова/
  • Страхотно стихотворение!!Напомни ми на най-специалния мъж в живота ми.Благодаря ти!!
  • Хареса ми!Поздравявам те с добре дошла!
  • Предпочитам красическия стих, но и тук открих поезия!
    Поздрав от Пастирката!
  • Хубаво, наистина!
    Добре дошла и от мен.
  • хубав стих, поздравления!
  • хубаво, добре дошла.
Propuestas
: ??:??