Никога любов
Не чувам, не виждам
дъха и ръцете ти,
гласа и лицето ти,
бавните пръсти,
дланите,
раменете приведени,
тъмните зеници,
влажните ириси,
устни изсъхнали,
косата и шията.
Не помня ръста ти
и твоята сянка,
и слънцето в нея,
и капките сухи
от стария дъжд.
Не помня писмата ти,
нито пък моите -
кога ги написах,
дали ги прочетох
и как ги изгубих.
Изчезнаха.
Не зная къде си,
кога съм те срещнала,
дали ти видял си ме,
желал ли си някога
да влезеш във времето,
да тичаш, да бързаш,
да бъркаш и търсиш,
да искаш, да плашиш,
да литнеш нагоре,
да имаш мой спомен.
Дали съм забравила?
Защо не те помня?
Защо те усещам
несрещнат и минал...
И как да те срещна,
щом тебе те няма,
щом толкова късно е,
щом съм забравила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены
