11 nov 2009, 16:50

Никога не ме е бивало в заглавията. :)

  Poesía » Otra
863 1 6

Стоиш сама.
Около теб тъма.
Плаче наранената ти душа.
Отново неподвижна в своята тъга.

Призрачни ръце.
Докосват твоето сърце.
Все още си дете.
Няма да има край... не.

Насълзени очи.
Нямаш вече мечти.
Покрай теб времето лети.
Прекалено много те боли, нали?

Черно петно.
Старо изсъхнало дърво.
Падна и последното листо.
Дано да дочака слънцето, дано.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© няма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не те бива в заглавията, но е важно че те бива да пишеш!!!
  • Винаги трябва да имаш мечти...винаги!
    Това е живота!
    Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
  • Дам, гласните ги видях, хареса ми. Думите не се сетих да броя... Идеята е много готина, малко напомня един вид стихотворение, което се нарича сенкен (cinquain) и се пише на пет реда, първия с две срички, втория с четири, трети -- шест, четвърти -- осем, но пети -- пак две. Ще ти пратя нещо друго забавно на мейл
  • Не знам , аз на друг принцип го писах.
    2 думи
    3 думи
    4 думи
    5 думи ( като последната завършва на А , после на Е , на И и на О )
    Друго яче не можах да го измисля.
  • Ще го дочака.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...