holypotatoes (няма)
56 24
11 nov 2009, 16:50

Никога не ме е бивало в заглавията. :) 

  Poesía » Otra
660 0 6

Стоиш сама.
Около теб тъма.
Плаче наранената ти душа.
Отново неподвижна в своята тъга.

Призрачни ръце.
Докосват твоето сърце.
Все още си дете.
Няма да има край... не.

Насълзени очи.
Нямаш вече мечти.
Покрай теб времето лети.
Прекалено много те боли, нали?

Черно петно.
Старо изсъхнало дърво.
Падна и последното листо.
Дано да дочака слънцето, дано.

© няма Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не те бива в заглавията, но е важно че те бива да пишеш!!!
  • Винаги трябва да имаш мечти...винаги!
    Това е живота!
    Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
  • Дам, гласните ги видях, хареса ми. Думите не се сетих да броя... Идеята е много готина, малко напомня един вид стихотворение, което се нарича сенкен (cinquain) и се пише на пет реда, първия с две срички, втория с четири, трети -- шест, четвърти -- осем, но пети -- пак две. Ще ти пратя нещо друго забавно на мейл
  • Не знам , аз на друг принцип го писах.
    2 думи
    3 думи
    4 думи
    5 думи ( като последната завършва на А , после на Е , на И и на О )
    Друго яче не можах да го измисля.
  • Ще го дочака.
  • Интересно. Но във втора строфа последните два стих не са достатъчно къси, а в трета първият е можело да бъде с една-две срички по-къс.
Propuestas
: ??:??