Никога не ме е бивало в заглавията. :)
Стоиш сама.
Около теб тъма.
Плаче наранената ти душа.
Отново неподвижна в своята тъга.
Призрачни ръце.
Докосват твоето сърце.
Все още си дете.
Няма да има край... не.
Насълзени очи.
Нямаш вече мечти.
Покрай теб времето лети.
Прекалено много те боли, нали?
Черно петно.
Старо изсъхнало дърво.
Падна и последното листо.
Дано да дочака слънцето, дано.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© няма Всички права запазени
