11 нояб. 2009 г., 16:50

Никога не ме е бивало в заглавията. :) 

  Поэзия » Другая
658 0 6

Стоиш сама.
Около теб тъма.
Плаче наранената ти душа.
Отново неподвижна в своята тъга.

Призрачни ръце.
Докосват твоето сърце.
Все още си дете.
Няма да има край... не.

Насълзени очи.
Нямаш вече мечти.
Покрай теб времето лети.
Прекалено много те боли, нали?

Черно петно.
Старо изсъхнало дърво.
Падна и последното листо.
Дано да дочака слънцето, дано.

© няма Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не те бива в заглавията, но е важно че те бива да пишеш!!!
  • Винаги трябва да имаш мечти...винаги!
    Това е живота!
    Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
  • Дам, гласните ги видях, хареса ми. Думите не се сетих да броя... Идеята е много готина, малко напомня един вид стихотворение, което се нарича сенкен (cinquain) и се пише на пет реда, първия с две срички, втория с четири, трети -- шест, четвърти -- осем, но пети -- пак две. Ще ти пратя нещо друго забавно на мейл
  • Не знам , аз на друг принцип го писах.
    2 думи
    3 думи
    4 думи
    5 думи ( като последната завършва на А , после на Е , на И и на О )
    Друго яче не можах да го измисля.
  • Ще го дочака.
  • Интересно. Но във втора строфа последните два стих не са достатъчно къси, а в трета първият е можело да бъде с една-две срички по-къс.
Предложения
: ??:??