11 нояб. 2009 г., 16:50

Никога не ме е бивало в заглавията. :)

867 1 6

Стоиш сама.
Около теб тъма.
Плаче наранената ти душа.
Отново неподвижна в своята тъга.

Призрачни ръце.
Докосват твоето сърце.
Все още си дете.
Няма да има край... не.

Насълзени очи.
Нямаш вече мечти.
Покрай теб времето лети.
Прекалено много те боли, нали?

Черно петно.
Старо изсъхнало дърво.
Падна и последното листо.
Дано да дочака слънцето, дано.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© няма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не те бива в заглавията, но е важно че те бива да пишеш!!!
  • Винаги трябва да имаш мечти...винаги!
    Това е живота!
    Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
  • Дам, гласните ги видях, хареса ми. Думите не се сетих да броя... Идеята е много готина, малко напомня един вид стихотворение, което се нарича сенкен (cinquain) и се пише на пет реда, първия с две срички, втория с четири, трети -- шест, четвърти -- осем, но пети -- пак две. Ще ти пратя нещо друго забавно на мейл
  • Не знам , аз на друг принцип го писах.
    2 думи
    3 думи
    4 думи
    5 думи ( като последната завършва на А , после на Е , на И и на О )
    Друго яче не можах да го измисля.
  • Ще го дочака.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...