11 abr 2008, 13:43

Никога не прозвучах баладна

  Poesía » Otra
1.1K 0 29
Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Сега съм зимно-пролетна. Илюзия.
Останах в неизпятата тоналност.
Не можеше да ми напишеш в рими
един куплет. И как да се изпея?
Не ми умряха нотите значими...
Убих ги със мечтата да живея
и в нечий влюбен глас да се позная.
Спонтанно да се понеса - лирична.
С началото, започващо след края -
в онази тръпка истинска, първична.


Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Та аз съм тази -  скалната акустика!
Крещящата стихия водопадна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....