Apr 11, 2008, 1:43 PM

Никога не прозвучах баладна

  Poetry » Other
1.1K 0 29
Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Сега съм зимно-пролетна. Илюзия.
Останах в неизпятата тоналност.
Не можеше да ми напишеш в рими
един куплет. И как да се изпея?
Не ми умряха нотите значими...
Убих ги със мечтата да живея
и в нечий влюбен глас да се позная.
Спонтанно да се понеса - лирична.
С началото, започващо след края -
в онази тръпка истинска, първична.


Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Та аз съм тази -  скалната акустика!
Крещящата стихия водопадна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...