18 abr 2007, 14:07

Никога не те предадох...

  Poesía
1K 0 1
 

Аз на шега не съм те изстрадала,
а всяка сълза с болка изплакала.

Аз мечтите си, не съм ги измислила,
и не напразно тебе съм чакала.

И през бури много съм преминала,
много завист съм видяла,
но никога не съм те предала...

И най-силно съм тебе желала.

Борила се, плачела, кървяла,
раните със сол ми ти поливаше,
крещяла от болка и обида,
но се изправяла и сама успяла!

Сега от живота си вземам всичко,
дето по тебе съм затрила.
Сега мечтите ми  реалност - нечакана,
и всяка болка съм изтрила.

Сега живея без да мисля,
какво ще бъде утрешния ден.
Сега живея и се радвам,
само на това, че ти си с мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...