18 апр. 2007 г., 14:07

Никога не те предадох...

1K 0 1
 

Аз на шега не съм те изстрадала,
а всяка сълза с болка изплакала.

Аз мечтите си, не съм ги измислила,
и не напразно тебе съм чакала.

И през бури много съм преминала,
много завист съм видяла,
но никога не съм те предала...

И най-силно съм тебе желала.

Борила се, плачела, кървяла,
раните със сол ми ти поливаше,
крещяла от болка и обида,
но се изправяла и сама успяла!

Сега от живота си вземам всичко,
дето по тебе съм затрила.
Сега мечтите ми  реалност - нечакана,
и всяка болка съм изтрила.

Сега живея без да мисля,
какво ще бъде утрешния ден.
Сега живея и се радвам,
само на това, че ти си с мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....