6 sept 2009, 16:23

Никога не забравяй 

  Poesía » De amor
1074 0 22

Вярвай до край,
аз съм южният вятър, отвяващ всички сълзи.
Единствен съм, знай,
верен пазител на искрата в нежните ти очи.

Римите ми политат
да те докоснат вечер със изгрева на звездите.
В душата ми открита
живее духът, обитаващ върховете на планините.

Моя любима жена,
заменям чудесата на изумителната Вселена
и тишината на нощта
за твоя искрена дума, от обич вдъхновена.

Ухаеш на пролет,
няма друго по-вълнуващо усещане на Земята
от сърдечния полет
в небето на щастието, възторга и светлината.

Чувствата не предавай,
целувам те и ти си спасена от есенната тъга.
Никога не забравяй,
обичам те, само любовта прави по-красив света.

 

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??